Трансфонтанелната ехография е съвременен ултразвуков неинвазивен метод с висока информативна стойност, въведен вече рутинно в неонатологичната практика. При незатворена фонтанела се сканират мозъчните структури и вентрикулната система. Важен метод е за изключване и доказване на вродени и придобити в перинаталния период заболявания – хеморагии (кръвоизливи), енцефалопатии и хидроцефалия. Тя е подходяща за проследяване на тези състояния чрез неколкократни последователни изследвания. Изключително важна е за навременното дигностициране на хидроцефалията, която в напредналите фази води на атрофия на мозъчното вещество и невъзвратитими промени. Ранната дианостика е особено важна, като се има предвид възможността за поставяне на вентрикуло-перитонеални шънтове и шънтове от гръбначния-мозъчния канал, което води практичестки до излекуването на пациента.
Основни групи деца, подлежащи на трансфонтанелна ехография, освен профилактичните изследвания на здрави новородени деца са :
- деца, родени преждевременно
- деца, родени от рискова бременност
- деца, поставени на апаратна вентилация след раждането
- деца, родени в асфиксия
- деца с гърчова симптоматика и неврологични заболявания
В голяма част от случаите трансфонтанелната ехография прави излишно приложенито на КТ и МРТ, за осъществяване на които най-често е необходима обща анестезия. Освен това те са с висока цена и са свързани с известно неблагоприятно въздействие върху новородените и малките деца при неколкократни изследвания (касае се за КТ). Ехографията е най-безопасният и щадящ метод за откриване на вродени малформации, хидроцефалия, хеморагични поражения (кръвоизливи), хипоксични поражения на мозъчните структури (перивентрикуларна левкомалация), калцификати, кисти в мозъчния паренхим и плексусите.