През последните години един от най-разпространените методи за диагностика на заболяванията на млечната жлеза е ултразвуковото изследване.

Ехографското изследване на млечните жлези е метод за диагностика на заболяванията на жлезите, което може да се прилага във всяка възраст (и в детска възраст – под 18 години), тъй като е абсолютно безвреден – липсва рентгеново лъчево натоварване. Може да се извършва и на пациентки при бременност и кърмене. То е метод на избор при млади жени в репродуктивна възраст, тъй като при тях е съхранен жлезния паренхим на гърдите и те са по-плътни мамографски, което намалява диагностичната стойност на мамографиите в този възрастов диапазон. Широкото използване на УЗИ като метод за лъчева диагностика на патологичните изменения на млечната жлеза  се определя и от това, че може да бъде осъществен и извън зависимостта от фазите на менструалния цикъл. Освен това дава възможност за динамично наблюдение на откритите изменения (неколкократни прегледи през определен период според находката), без допълнително рентгеново натоварване на жената. Ехографското изследване е водещ метод при диагностиката на лимфните възли (интрамамарни и аксиларни), дифузните изменения на млечните жлези, за разграничаване на кистични формации от солидни лезии, малки кисти с размери до 2-3мм, състоянието на епитела, застилащ кистите, дифузните изменения на млечните жлези, изследване на ретромамарното пространство и инфрамамарната гънка. Ехомамографията се използва за проследяване при жени с импланти, заради изключително рядкото прилагане на мамографии при тях. Определя се състоянието на инплантите, наличието на излив на силикон извън тях, диагностицират се промени във фиброгландуларната структура.

Препоръчителни са профилактични прегледи веднъж годишно, а при наличие на находка за проследяване може да се прилага неколкократно.

След 40-та година освен ехографските изследвания са необходими и профилактични мамографии през две години, защото с напредване на възрастта част от жлезния паренхим се замества от мастна тъкан – тъй наречената мастна инволуция на паренхима. Мамографиите стават по-информативни, а освен това след тази възраст зачестява карциномът на гърдата. Профилактичните ехографски прегледи магат да се правят по всяко време на цикъла преди менопаузата, но е препоръчитално изследването да се прави след цикъл. Мамографиите се правят след цикъл до 12-ти ден и по всяко време в менопаузата.

Съгласно съвременната статистика ракът на млечната жлеза заема първо място по заболеваемост и смъртност сред женското население в световен мащаб. По данни на експерти на СЗО в последните двадесет години заболеваемостта се е удвоила, главно за сметка на откриването при жени в млада и средна възраст. Ежегодно в света се откриват повече от 1 милион нови случаи на карцином на млечната жлеза.

Рискови фактори:

  • Възраст над 55 год.
  • Фамилна обремененост. Особено внимание на профилактиката трябва да обърнат жени, чиито близки родственици (майки, сестри, баби, лели) са с карцином на гърдата, особено диагностициран преди 40-та година, защото се наблюдава фамилна предразположеност.
  • Излагане на йонизиращи лъчения в областта на гърдите
  • Имуносупресивна терапия
  • Затлъстяване
  • Ранно менархе – първа менструация преди 12-та година
  • Бездетие
  • Късна менопауза
  • 1-во раждане след 35-та година
  • Хормонозаместителна терапия
  • Консумация на голямо количество алкохол.

При ранното откриване и лечение преживяемостта се увеличава и могат да се прилагат по щадящи методи на лечение- органосъхраняващи оперции, без приложението на химио- и лъчетерапия или само едната терапия. Постижение на съвременна медицина е ранна диагностика и подходящо адекватно лечиние с пълно озравяване при значителна част от пациентките.

Дълги години основен метод за лъчева диагностика на карцинома на млечната жлеза е била единсвено мамографията. И сега остава задължителен метод за скриниг на каарцинома на млечните жлези. Ограничение на нейната диагностична стойност е свързано с възрастта на пациентката от една страна, и  количеството и съотношението в млечната жлеза на съединителнотъканната компонента, жлезната и мастната тъкан. Рентгенологично плътната жлезна тъкан може да преобладава не само при млади жени, но и при жени в период на предменопауза и постменопауза, както на фона на хормонозаместителна терапия, така и без нея. Това намалява чуствителността значително на методиката. При АСR тип 4 – интензивно дифузно уплътненние на тъканта на жлезите патологичните промени не се диференцират и до 50% от карциномите могат да останат неоткрити. Ехографията отстъпва като диагностичен метод на мамографията при мастна инволуция на паренхима (в пременопаузата и менопаузата, когато значителна част от жлезния паренхим се замества от мастна тъкан).

Има форми на карцином на млечната жлеза, които могат да бъдат видяни и диагностицирани само ехографски, а други при нормален ехографски образ да бъдат диагностицирани само чрез мамография. Това налага използването и двата метода, които взаимно се допълват.

Магнитнорезонансната томография – МРТ е сравнително нов метод за диагностика, който се осъществаява със скъпа техника и консумативи. Уместно е да се вкючва като допълнително образно изледване при диагностични проблеми- когато диагнозата не може да се постави чрез мамография и ехомамография. При нея има специална обработка на ображенията и това позволява да се акцентира вниманието на подозрителни и сложни за окончателна интерпретация данни. Прилага се и специален протокол за изледване на импланти за категорична оценка на състоянието на имплантите. За съжаление тя все още не намира широко приложение в България главно заради високата стойност на изследването.

В заключение няма метод или комбинация от методи за изследване на млечните жлези, които категорично (100%) да изключат злокачествено заболяване, но при приложението на трите методики се приближаваме значително до желания резултат.